http://todorkanev.blogspot.com/

И без това доброто евроатлантическо възпитание не позволява да се вярва на нито една Путинова дума. Демонстрирайте тогава от национална срама, че не приемате да ни нарича зависими. Само дано да не сте го направили на вечерята за Деня на благодарността, защото някой партньор като едното нищо би се задавил с парче пуйка, докато искрено се смее с пълна уста.

Или пък направете предварителна уговорка – Путин такъв, Путин онакъв, не можем въобще да го траем, но човекът може и да има право, оприличавайки ни на еволюирали роби. Което е изключително унизително – собственият ни архивраг и враг на световната демокрация открито да ни презира, вместо да показва респект. Трябва да му вземем уважението и затова от понеделник започваме да се държим като същинский гордий лев, като истински юнаци, български юнаци. Или само като юнаци, защото „български” може да бъде сметнато за прекалено националистическо и да си имаме евроатлантически неприятности. Тях, за да си ги спестим, най-важното е да спазваме европейското законодателство. За българското може пет пари да не даваме, но европейското е друга работа. И когато някой самозабравил се диктатор тръгне да се съмнява в собствения ни суверенитет, ще имаме готова реплика – охо, някой май иска да заобиколи европейското законодателство и да строи газопровод, ама няма да стане неговата работа, с крака ще му строшим главата и свободни ще се наречем.

Антиробите би трябвало да имат непоносимост към поробителите по принцип, а не към определен поробител. Би трябвало да имат и нещо като концепция за свобода, след като отхвърлят едно поробване, било то и енергийно. Местните антироби обаче имат единствено поведение на съветски интелектуалец – който няма собствено мнение, но дори и да има, няма да е съгласен с него. Ако съветският интелектуалец навява поробителски асоциации, може да го смените с български – който е изключително способен в това да произвежда превзет патос и да се опиянява от него. Който е готов да вдига кървави революции и да емигрира само защото горката култура отива в ръцете на неподходящ човек – имало заговор за унищожаване на интелигенцията, разбирате ли. Човекът действително може да е възможно крайно неподходящият, но ако само това може да унищожи интелигенцията – тя не си струва да съществува, защото без съмнение не е никаква интелигенция, а някакъв нескопосан ерзац.

Голямото интелектуално менте, от което културата е съвсем малка част, го получихме преди 25 години като подарък за чисто нова Свободна България, за да ни наставлява как да живеем занапред. И след четвърт век живот ментето е единственото, което не е поело никаква неполитическа отговорност за качеството на същия този живот – то продължава да е умно и красиво. И се предполага, че свързва двата края повече от добре, иначе щеше да си потърси истинска работа. Защото да работиш борец за демокрация и кресливо камъче в ботуша на кандидата ни за поробител – това няма как да е нормална, нито безплатна работа. На всичкото отгоре тази работа беше свършена така, че поробителят днес гледа на нас като на роби, макар и продадени на друг господар. Ð’ което има предостатъчно черен хумор, но е неудобно да се засмеем заради европейското законодателство.

www.novinar.bg/

http://argumenti-bg.com/

Да се позоваваш на украинския режим

Много от атаките срещу Русия произхождат от претенциите на украинския режим, който възникна от един неконституционен държавен преврат срещу легитимно избрания президент Виктор Янукович на 22 февруари. Неговата детронизация бе предхождана от месеци на масови протести, но същинският преврат се осъществи начело с неонацистки военни, които опустошиха държавни сгради и принудиха администрацията на Янукович да се разбяга. В признание за ключовата рола на тези неонацисти – впрочем идеологически потомци на украинската милиция, осъществявала близко сътрудничество с нацистката СС през Втората световна война – новият режим дава на тези крайно десни националисти контрол над няколко министерства, включително над Министерството на отбратата, начело на което е поставен дългогодишнят неонацистки активист Андрей Парубий. Към същия този Парубий се обърнаха журналистите от „Вашингтон пост“, за да получат повече информация, заклеймяваща бунтовниците в Източна Украйна, както и Русия във връзка със сваления малайзийски самолет. Парубий обвини бунтовниците, намиращи се в близост до мястото на катастрофата, в унищожаване и укриване на доказателства – още една тема, отекваща по новинарските канали. Без да си прави труда да информира читателите си за отвратителното неонацистко минало на Парубий, „Вашингтон пост“ го цитира като надежден източник, който казва: „Ще бъде трудно да проведем щателно разследване, когато някои от предметите са взети, но ние ще направим всичко по силите си“.В противовес на уверенията на Парубий, киевският режим реално има ужасяваща репутация, що се отнася до казването на истината или до провеждането на сериозни разследвания за потъпкани човешки права. Все още остава без отговор въпросът за самоличността на снайпериста, стрелял по полицаи и протестиращи на Майдана на 20 февруари – жестокост, която доведе до ескалация на насилието и в крайна сметка до свалянето на Янукович. Режимът в Киев се провали също при установяването на виновните за изгарянето живи на множество етнически руснаци в Одеса на 2 май. Киевският режим подмами и „Ню Йорк Таймс“ (очевидно и Държавния департамент на САЩ), когато разпространи снимки, уж показващи руски военни лица, намиращи се първоначално в Русия, а по-късно в Украйна. След като Държавният департамент на САЩ одобри „доказателствата“, вестникът излезе с голяма статия на 21 април. Оказа се обаче, че една от ключовите снимки, предполагаемо заснета в Русия, е всъщност направена в Украйна. Това подкопа основанията на цялата статия. И ето ни отново изправени пред подобен сценарий. MSM се позовава на непотвърдени обвинения, дадени от киевския режим, за нещо толкова важно – че Русия е снабдила слабо подготвените бунтовници в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки, способни да свалят високолетящи пътнически самолети.Това обвинение е толкова сериозно, че може да тласне света към втора Студена война и вероятно, ако има още такава тенденциозна информация – към ядрена конфронтация.Такива моменти изискват максимална журналистическа трезвеност и скептицизъм, особено към пропагандата, водена от силно пристрастни източници. Въпреки това ставаме свидетели как големите американски медии, водени от „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк Таймс“, публикуват пламенни статии, позовавайки се основно на неблагонадеждните украински власти и на Държавния департамент на САЩ, който беше водещият разследващ на украинската криза.
В недалечното минало такъв тип немарливост на американската журналистика доведе до масови кланета в Ирак и допринесе за предвоенната ситуация със Сирия и Иран. Сега обаче залогът е далеч по-висок. Колкото и да е забавно да се обсипват с презрение най-различни „титулувани злодеи“ като Саддам Хюсеин, Башар Асад, Аятолах Хомейни, а сега и Владимир Путин, такъв тип лекомислие тласка света към много опасен момент, а възможно и негов последен.

Робърт Пери е американски журналист, носител на престижната награда „Джордж Полк“. Той става много популярен с разследванията си за „Асошиейтед прес“ и „Нюзуик“ по аферата „Иран контри“, както и за американската операция срещу никарагуанските партизани през 1985 г., свързана с незаконния трафик на кокаин в САЩ. Сега Робърт Пери привлече вниманието на американското общество с политическите си разследвания „Отвори очи“-те за ситуацията в Източна Украйна.

http://komentator.bg/

в. „Дума”

От нощта на изборите Пленвелиев демонстрира, че гласоподавателите са заложили на грешния кон. За всички бе очевидно, че на „Дондуков” 2 за пет (вече е под въпрос – дали?) години влиза човек, който вместо президент на всички българи, ще бъде проводник на интересите на партията-майка. И невербалните знаци – подръпването на ушèто, и откровеното – „ще ми топлиш стола”, подадени от Борисов заличиха всякакво съмнение, че Плевнелиев е много далеч от възможността да се еманципира от ГЕРБ. И – вероятно – дори от желанието да се опита.

Сега обаче се оказва, че зависимостта му от партийната централа е най-малкият му кусур. Явно другите му обвързаности са по-съществени.

Първото доказателство за вярност към волята на партията не закъсняха. Още през пролетта и размирното лято на 2013 той подкрепи уличните протести и опитите за сваляне под натиск на легитимното правителство. Нещо повече, без да дочака и месец от конституирането на кабинета, Плевнелиев обяви, че сваля доверието си от него. Но склонността му към бързи вентилаторни обороти и тук пролича ясно – само няколко месеца по-късно той вече бе на позицията, че работи добре с екипа на Орешарски.

Подкрепата за улицата – колкото и странно – работеше за ГЕБР: независимо, че протестите бяха и срещу тях, Б.Б. не се бе простил с надеждата да разкара управляващите като „отново да ги бие” при евентуални нови избори.

Интересно е – първото си послание, че застава зад протестърите – които по онова време (март) скачаха именно срещу монополите, държавният глава „изпрати” от… Виена. Където с половин уста спомена, че е необходима едва ли не по-толерантна политика към ЕРП-тата. Явно строителният предприемач на държавна служба има слабост към австрийската столица, виенското кафе и определено сантименти към една високоволтова компания.

Оставяме настрана нелепите му изказвания, безсмислените обръщения ту към нацията, ту към парламента, закъснелите и безрезултатни заседания на КСНС, неадекватното присъствие на международната сцена, безсмисленото налагане на вето върху закони, странната идея за референдум по изборните правила, абсурдното назначение на ЦИК. Поставено на кантара дори всичко това – със Скалистите планини отгоре – не може да надделее над виенската издънка.

За такова нещо в едни по-нормални страни хората не подават оставка, те отиват на съд. Но при нас правилата като че ли не важат. Днес вносната думичка „импийчмънт” отново придоби актуалност в политическото и общественото пространство. И разбира се – къде без нея – временна парламентарна комисия по виенската афера. Това Народно събрание ще бие всички рекорди по създаване на подобни органи, които както знаем рядко вършат работа.

А кой би имал интерес от предсрочни президентски избори? Обговарянето на нелегалната среща във Виена и неизбежното свързване на името на Плевнелиев с ГЕРБ работят за всички, които са си поставили за цел да недопуснат партията на Б.Б. отново във властта. Но дали в това начинание БСП и Атака – последната най-гласовита по темата – още могат да разчитат на подкрепата на доскорошния партньор ДПС. Символното пиене на кафе на Местан и Борисов едва ли може да се тълкува едностранно, като възможност за корекция на поведението на ко-управляващите, но не бива да бъде пренебрегвано като знак.

ГЕРБ естествено ще застане зад своя човек. Това, че има съмнение, че Плевнелиев е загърбил националния интерес заради една чужда фирма, определено недолюбвана от всички електорати, не ще впечатли избирателите на Борисов. „Бутането” на „нашият президент” обаче едва ли ще подейства мотивиращо за хората, които още държат портрети на вожда в спалните и офисите си.

Въпреки – и мнозина социолози, и политолози не го отричат – отчитайки партийно-кадровото състояние на основните политически играчи, единственият, който би имал шанс да замести Плевнелиев при предсрочен вот е Борисов. А и самият той едва ли би отхвърлил подобен развой на политическата си кариера…

Всъщност едва ли е толкова важно, какво ще се случи с царя на гафа от „Дондуков” 2. Очаква ни разгорещена дискусия по темата. И вероятно общата говорилня ще измести основните въпроси – дали виновният ще понесе политическа и – ако трябва – наказателна отговорност; как подобни порочни практики, практикувани от български политици и държавници, да бъдат предотвратени в бъдеще; как да се създадат работещи механизми, че лобирането за корпоративни интереси да не накърнява националните.

А без отговор на тях махането на главата на Плевнелиев губи смисъл. Болният орган е отстранен – болестта си остава…

news.bg

Ами да помислим за това… Не само защото Христо Карастоянов го казва… Пък защо не и само заради това?…

http://hristostoianov.blogspot.com/

Спящият красавец

Имало едно време през девет планини в десета един Красавец, който бил царски син. Майка му била зла кралица. Тя имала вълшебно огледало, в което гледала дупката в озоновия слой, глобалното затопляне и милиардите изхвърлени в океана пластмасови бутилки, и злорадствала. По нейна заповед били бетонирани всички плажове в кралството и върху обиталищата на редките птичи видове били построени скъпи хотели за прослава на монархията. Кралицата мразела красавеца, първо защото не ѝ бил истински син и, второ, защото отказвал да се ожени за знатна принцеса, с която да създаде нормално аристократично семейство. Отказа си Красавецът обяснявал с това, че е гей. Дори върху кулата, която обитавал той в замъка, се веело знамето с цветовете на дъгата, а под заострения ѝ покрив денонощно се вихрели артистични партита, суфистицирани перформанси и хепънинги и се излагали инсталации за чудо и приказ. Кралицата решила да се отърве от обратния престолонаследник, обаче той се договедил и избягал в гората, за да се спаси. Дълго се скитал Красавецът и накрая попаднал на полянка. По средата на полянката се издигала къщичката на седемте джуджета, но вътре нямало никого, защото всички джуджета били излезли навън да пушат – имало директива, която забранявала пушенето във всички приказни сгради, включително захарната къщичка на баба Яга и кулата на Марулка. Красавецът попитал джуджетата защо не са в мината да копаят злато и след като му отговорили, че са загрижени за ресурсите на планетата, които са пред изчерпване и затова не копаят, влязъл вътре, а джуджетата стъпкали фасовете и влезли след него. Заживели щастливо и безгрижно. Джуджетата, които всъщност настоявали да ги наричат „малки хора със специфични нужди“, били изключително толерантни същества. Три от тях били женени за сестрите си, две си били променили пола, а останалите две живеели заедно на семейни начала без фактически брак.

И така, малките хора със специфични нужди и Красавецът живеели мирно и щастливо, в толерантност и зачитане на всички девиации, които можели да им дойдат на ум. Не щеш ли обаче един ден злата кралица разбрала, че Красавецът е жив и решила да го довърши като го отрови. Взела един кочан генно модифицирана царевица, натопила го във втечнен шистов газ и след като се преоблякла като Комисар по защита на потребителите, тръгнала да дири къщата на джуджетата. Лесно я издирила и потропала на вратата. Понеже джуджетата били отзад да пушат, отворил Красавецът. Не познал мащехата си и тя успяла да го убеди с ласкателство да изяде отровния кочан. Красавецът лапнал голямата и твърда какалашка, облизал я с наслада и започнал да я гризе. И тогава едно генно модифицирано зърно заседнало в кривото му гърло, той се задавил и се строполил безжизнен на земята. Злата кралица потрила ръце и тихо се шмугнала в храсталаците на защитената по „Натура 2000“ гора. Джуджетата изпушили цигарите и тръгнали да се прибират. Тогава видели бездиханния Красавец, решили, че е умрял и внимателно го пренесли върху спалнята на двете джуджета, които живеели на семейни начала. Решили да го погребат пищно в кристален ковчег и под звуците на неувяхващи хитове от Елтън Джон.

В деня на погребението обаче в гората бил излязъл на лов млад и изтънчен принц от съседното кралство, на когото зеленият ловджийски клин много отивал, очертавайки стройните му бедра. Срещнал процесията с кристалния ковчег, слязъл от коня и погледнал лицето на Спящия Красавец. То било толкова красиво, че принцът веднага се влюбил. Навел се и го целунал. Бръкнал толкова дълбоко в гърлото му с нежния си език, че извадил оттам заседналото царевично зърно. Красавецът поел дълбоко дъх и се свестил. Бракосъчетали се с принца и живели дълго и щастливо като гейове. Когато им омръзнало, си направили операции за смяна на половете и заживели като лесбийки. А злата мащеха умряла.

***
Ето това са приказките, които трябва да чете съвременното европейско дете. Те ще му помогнат да изгради правилна представа за света и за мястото си в него. Ще го освободят от много стари и вредни предразсъдъци и ще подредят ценностите по истинските им места. Мисля, че от това ще спечелим всички. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде превърнат в крастава жаба!

http://sulla.bg/